В един от най-влиятелните разговори за метаболитното здраве, д-р Джейсън Фънг, нефролог и автор на \"Кодът на затлъстяването\", систематично демонтира най-големия мит в съвременната диетология: моделът \"калории вътре, калории вън\". Неговото основно твърдение, което е в основата на цялото видео, е шокиращо за мнозина: затлъстяването не е калориен проблем, а хормонален. И в тази нова рамка, упражненията, макар и изключително полезни за здравето, са почти безполезен инструмент за загуба на тегло.
Този анализ от над 1000 думи ще се потопи дълбоко в аргументите на д-р Фънг, обяснявайки защо фокусът върху инсулина, а не върху калориите, е единственият път към трайното разрешаване на епидемията от затлъстяване и диабет тип 2.
Д-р Фънг твърди, че съветът \"яж по-малко, движи се повече\" е повърхностен, макар и технически верен. Той го сравнява с това да кажеш на алкохолик \"просто пий по-малко\" – игнорира се основната причина *защо* се случва поведението. Въпросът не е \"как да накараме хората да ядат по-малко калории\", а \"защо тялото им ги кара да ядат повече и да съхраняват енергия?\".
Отговорът, според Фънг, е хормонът инсулин. Инсулинът е хормонът за съхранение. Когато ядем (особено въглехидрати), инсулинът се покачва и дава инструкция на тялото: \"Спри да гориш мазнини, има енергия, съхрани я!\" Д-р Фънг дава категоричен пример: ако инжектирате пациенти с инсулин, те напълняват. Това не е въпрос на воля, а на хормонална инструкция.
Той илюстрира това с два примера за закуска с еднакви калории:
Проблемът не са калориите, а хормоналният отговор, който те предизвикват.
Аргументите на д-р Фънг преобръщат традиционните схващания, което води до важни въпроси, на които той отговаря в дълбочина.
Отговор: Д-р Фънг е категоричен, че упражненията са жизненоважни за здравето, но са лош инструмент за отслабване по две основни причини: 1. Незначителен разход на калории: Половин час на бягащата пътека изгаря около 120-150 калории, което се равнява на две бисквити. От гледна точка на дневния енергиен баланс, това е капка в морето.2. Компенсаторен глад: Упражненията намаляват апетита *по време* на активността, но предизвикват \"рикошетен глад\" *след* това. Тялото инстинктивно иска да компенсира изгорената енергия, карайки ви да ядете повече. В крайна сметка нетният ефект върху калорийния баланс е почти нулев.
Отговор: Това е най-големият провал на калорийния модел. Когато човек намали калориите (напр. от 2000 на 1500), но продължи да се храни често с храни, поддържащи инсулина висок (напр. нискомаслени, високо-въглехидратни), се случва следното: 1. Високият инсулин блокира достъпа до телесните мазнини.2. Тялото получава само 1500 калории, но не може да вземе липсващите 500 от запасите си.3. За да оцелее, то забавя метаболизма си, за да изгаря само 1500 калории. Човек се чувства уморен, студено му е и е гладен.4. Когато диетата спре и човек се върне дори на 1800 калории, той качва тегло, защото метаболизмът му вече е \"счупен\" и работи на 1500.
Отговор: Гладуването директно адресира хормоналния проблем. Когато човек намали калориите си до 1500, но чрез гладуване (напр. хранене само веднъж на ден), инсулинът пада драстично. Ниският инсулин е сигналът, който отключва телесните мазнини. Сега тялото получава 1500 калории от храна и с радост взема липсващите 500 (или повече) от складираните мазнини. Метаболизмът не се забавя; всъщност, той се ускорява.
Отговор: Това е най-големият мит. Хората бъркат калорийното ограничаване с гладуването. Както е обяснено по-горе, калорийното ограничаване (с висок инсулин) забавя метаболизма. Гладуването (с нисък инсулин) прави обратното. Д-р Фънг цитира проучвания, показващи, че след 4 дни гладуване, базовият метаболизъм се *увеличава* с 10%. Това е еволюционен механизъм за оцеляване: гладният вълк не става летаргичен; той става активиран, фокусиран и пълен с енергия (захранван от собствените си мазнини), за да може да намери храна.
Ползите от гладуването, според д-р Фънг, далеч надхвърлят загубата на тегло. Когато тялото е в състояние на глад (обикновено след 20-30 часа), то активира процес, наречен автофагия – носител на Нобелова награда. Това е клетъчно \"самопочистване\", при което тялото разгражда стари, увредени, ненужни протеини и клетъчни компоненти. В същото време, по време на глад, тялото рязко увеличава производството на растежен хормон. Д-р Фънг описва това като перфектен процес на обновяване: първо \"разчиствате боклука\" (автофагия), а след това имате готовност да \"изградите новото\" (растежен хормон), когато храненето се възобнови.
Най-голямата страст на д-р Фънг обаче е обръщането на диабет тип 2. Той твърди, че диабет тип 2 е просто хранително заболяване – тялото е претоварено със захар. Лечението с лекарства (като инсулин) само влошава проблема, като \"натиква\" захарта в клетките. Истинското лечение е просто и безплатно: 1. Спрете да вкарвате захар (нисковъглехидратна диета). 2. Изгорете съществуващата захар (интермитентно гладуване). Той вижда това като безплатна, достъпна за всички терапия, която има потенциала да спаси милиони животи и да разбие фармацевтичната система, изградена върху управлението на симптомите, а не върху лечението на причината.
В заключение, анализът на д-р Фънг е призив за събуждане. Той ни моли да спрем да се фокусираме върху повърхностния проблем (калориите) и да адресираме основния двигател (хормоните). Упражненията са за фитнес и здраве; гладуването е за хормонален баланс и изгаряне на мазнини.
